1909-та. Годината, в която френският журналист и автор Гастон Льору започва да издава в ежедневник, част по част, готическия криминален роман, с леки нотки на романс, "Фантомът на операта".
История за обезобразен музикант, архитект и дизайнер, влюбен в елегантното младо сопрано Кристин Дайе и готов на всичко, за да спечели любовта й. Бродещ из подземията на Парижката опера, той се превръща в ужас за директори, персонал и публика - невидима заплаха, която наричат ту "гласът", ту "призракът" на операта.
Интересното е, че зад всички тези зловещи определения стои едно име. Въпреки че голяма част от публиката, дори не подозира - Гастон Льору кръщава своя знаменит персонаж Ерик, давайки му предистория, която си струва да прочетете.
Литературните историци често спорят как е приет първоначално романът "Фантомът на операта". Някои казват, че е бил пренебрегван от читателите, които оценявали доста по-високо предишни и следващи произведения с автор Гастон Льору. Други изследователи обаче твърдят, че романът е посрещан с овации още с първите публикувани глави. Мога да се доверя на вторите, тъй като, не много години по-късно се появяват първите адаптации по историята.
Най-популярен от този период, а и запазен до днес, се оказва филмът от 1925-та, като в главната роля се превъплъщава американския актьор Лон Чейни. Великолепен пример от ерата на нямото кино, който ужасява зрителите и до днес. Качваме се на машината на времето, за да се пренесем до 1976-та, когато, всъщност се появява първият мюзикъл по историята. И той не е този, който гледахме в НДК.
На базата на класически музикални произведения, драматургът Кен Хил пише текстовете за мюзикъла, който през 1991-ва се появява за кратко и на Уест Енд в Лондон. През 1984-та се стига дори и до среща със знаменития композитор Андрю Лойд Уебър, на която се обсъждал възможно съвместно произведение. Уебър обаче решава да насочи вниманието си към своя собствена версия на Фантома.
И така стигаме до 1986-та, когато на Уест Енд се появява едно произведение, имащо силата да промени света. През 1988-та „Фантомът на операта“ на Андрю Лойд Уебър стига и до Бродуей, за да се превърне в един от най-касовите мюзикъли на всички времена. Тази версия властваше, буквално, над българската публика през миналата седмица. Накара ни да обичаме малко повече, да съчувстваме, да мечтаем… и да се запознаем с красотата на музиката на нощта.
Ролята на Фантома в мюзикъла, който видяхме в София, бе дадена на британския актьор Надим Наамен. Той е част от постановката дълги години, като успява да влезе не само в ролята на мистериозната главна фигура. Ето защо познава толкова добре смисъла на произведението.
"Причината за популярността на представлението е, че това е история за приемането и доброто ни отношение към хората“ разказа Надим за предаването "Понеделник вечер".
"Независимо от това откъде идват, как изглеждат – тази тема можем да я отнесем към много неща по света. Към войните, водени заради религия, например. Да не съдиш за хората по това кои са и в какво вярват е същото като да не съдиш човек по това дали има някаква деформация или недъг.
Трябва да се научим на качествата, които обединяват човечеството, а не да подхранваме онова, което ни разделя и ни прави различни. Това е основната тема на „Фантомът на операта“ – няма нищо общо с романса. Единствената любовна история тук е между Раул и Кристин. Удивително е, че вече 40 години, голяма част от публиката смята, че любовната история е точно между Фантома и Кристин. Играл съм и Раул, и Фантома. Гарантирам ви – това, което се случва между Кристин и Фантома е много по-сложно от още една любовна история".
Кристин Дайе е не само един от най-популярните женски персонажи в изкуството, но несъмнено и един от най-талантливите. Останала без баща, героинята припознава в илюзиите, създадени от фантома, своя „ангел на музиката“. Сред актрисите, които влязоха в ролята на Кристин за спектаклите в София бе Джорджа Уилкинсън.
Тя е носителка на една от най-значимите австралийски награди за опера – "Herald Sun Aria". Признава, че дълги години мечтае да се превъплъти в образа на Кристин. Заради израстването на героинята и историята, която още много векове ще владее сърцата на зрителите.
"Има толкова различни елементи в тази история. Всеки може да се припознае в нещо – разказа за "Понеделник вечер" Джорджа Уилкинсън.
"Израстването на Кристин е един от любимите ми аспекти в мюзикъла. Пътуването й в историята започва като младо и наивно момиче, което все още се опитва да продължи напред, след смъртта на баща си. Фантомът се появява точно в този момент от живота й. Те създават истинска връзка в празнотата, останала след баща й. Тяхната връзка става силна и чрез гениалната музика, която фантомът създава за Кристин. Нещата обаче се объркват и тя е принудена да порасне. Да вземе трудни решения и да намери силата вътре в себе си. Всеки може да се припознае в този процес".
Над 45 000 зрители преживяха през изминалите дни „Фантомът на операта“. Спектакъл - празник за сетивата със страхотна сценография, ефекти, музика и артисти. Аз самият бях част от първата вечер, когато мюзикълът плени своята публика дотолкова, че не усетихме кога е време за антракт, а след това – и за финал. Защото историята за музикалния гений, останал неразбран от хората заради външния си вид се случва, под една или друга форма, доста често и в реалния живот. И то не от вчера. В забързаното ежедневие, загледани само в себе си, сякаш не осъзнаваме, че да си човек се изисква за малко да спрем. Да се усмихнем на някого, който няма нашия късмет. Да подадем ръка, без да очакваме да получим нещо. И, поне да се опитаме, да не оставяме никой да се учи на самота.
Още по темата в звуковия файл.
